Онзи звън...

23.04.2015 г., 18:42 ч.

Поезия

394 0 1

Зелената трева на моя роден край

и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,

те ли, аз ли - едва ли някой знае

какво пак влече ме да се връщам

към онова, което от лицето

живота после взе ми,

само в душата ми остана същото...

Дали затуй старото момче във мен

все още жадува да прегръща...?

Навярно! Че обичта е онзи

непресекващ звън,

който младост като пролетта възвръща...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.