Apr 23, 2015, 6:42 PM

Онзи звън... 

  Poetry
366 0 1

 

 

Зелената трева на моя роден край

и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,

те ли, аз ли - едва ли някой знае

какво пак влече ме да се връщам

към онова, което от лицето 

живота после взе ми,

само в душата ми остана същото...

Дали затуй старото момче във мен

все още жадува да прегръща...?

Навярно! Че обичта е онзи

непресекващ звън,

който младост като пролетта възвръща...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??