26 янв. 2010 г., 10:19

Опарена от студ и недовярване 

  Поэзия » Философская
948 0 0
Обгърнала тревожната си радост,
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени
и спящи с дни в усамотение.
Объркана, замаяна се свличам -
опарена от студ и недовярване.
В отчаяние опитвам да хитрувам,
да задмина бъдещето с мисълта си,
но от опитите си без слух дочувам
през дима несвирещите контрабаси ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Все права защищены

Предложения
: ??:??