Обгърнала тревожната си радост,
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени
и спящи с дни в усамотение.
Объркана, замаяна се свличам -
опарена от студ и недовярване.
В отчаяние опитвам да хитрувам,
да задмина бъдещето с мисълта си,
но от опитите си без слух дочувам
през дима несвирещите контрабаси ...