Опасен съм...

10 июн. 2012 г., 12:23

Поэзия

688 0 2

ОПАСЕН СЪМ

Опасен съм за себе си, изглежда,

защото остарях – не помъдрях

и още храня милион надежди,

и съм готов за всеки сладък грях,

за който може да не стига огън,

но още има в жилите ми стръв

и още в тъмното да следвам мога

закона, вписан в мъжката ми кръв.

И все така съм пътник сред морето

на бъдещите часове и дни,

платната ми улавят ветровете

на моите ревящи ширини,

а рулят е на опита в ръцете,

че свети в бяло моята коса...

Но той е там, на кърмата, простете,

стои отзад.

А аз съм на носа!

Посоката избирам аз!

И зная –

не всички хоризонти съм открил,

а бурите ще са край мен до края...

Но по-добре тайфун, наместо щил.

Аз зная – от Нептун и от Тетида

тъгата е море без бряг и край,

а радостта е бисер в рядка мида

на дъното на пясъчния рай.

И знам – за себе си опасен, може

и да изчезна в този кипнал ад.

Прати ми само здрави мачти, Боже!

И нека ураганът ми е брат...