Минаха бавно чаканите дни и нощи

и да обичам исках още.

За тебе днес пиша тези редове.

Нарани ме и остави ме с ледени ръце.

Нощи самотни имам аз 

и да пея вече нямам глас.

Изпращам те и те приемам

от любов вината ти отнемам.

Нова ярка светлина

търся, за да заблестя.

Дай ми ясен ден,

който да не е от тебе упоен.

Дните минават само черни и бели,

неизказани думи без теб отлетели.

Твоята целувка болна ли беше,

че всичко в мен силно гореше.

Дали виновна бях? Нима извърших грях...

Преплитат се нощните сенки люляни от вятъра,

а книжната луна е  смачкана от сляпо сърце.

Всичко беше от мен, а ти кът ледена капка студен.

Вечерта прелиства моите мисли.

И дълъг списък прави онемял.

Без звук са тези листи,

без любов - живот осиротял.

Тъмна нощ е, любовта трепери,

сърцето мое иска ангела си да намери.

В заблуда мислех че си ти, 

но не обичам красиви лицемери.

Щуреца не изпя последната си песен,

срамежливо сгушен в сухата трева.

А дали е пролет или есен,

не разбраха птиците и замръзнаха в снега.