10.11.2013 г., 12:15

Опасна самота

586 0 0

Минаха бавно чаканите дни и нощи

и да обичам исках още.

За тебе днес пиша тези редове.

Нарани ме и остави ме с ледени ръце.

 

Нощи самотни имам аз 

и да пея вече нямам глас.

Изпращам те и те приемам

от любов вината ти отнемам.

 

Нова ярка светлина

търся, за да заблестя.

Дай ми ясен ден,

който да не е от тебе упоен.

 

Дните минават само черни и бели,

неизказани думи без теб отлетели.

Твоята целувка болна ли беше,

че всичко в мен силно гореше.

 

Дали виновна бях? Нима извърших грях...

Преплитат се нощните сенки люляни от вятъра,

а книжната луна е  смачкана от сляпо сърце.

Всичко беше от мен, а ти кът ледена капка студен.

 

Вечерта прелиства моите мисли.

И дълъг списък прави онемял.

Без звук са тези листи,

без любов - живот осиротял.

 

Тъмна нощ е, любовта трепери,

сърцето мое иска ангела си да намери.

В заблуда мислех че си ти, 

но не обичам красиви лицемери.

 

Щуреца не изпя последната си песен,

срамежливо сгушен в сухата трева.

А дали е пролет или есен,

не разбраха птиците и замръзнаха в снега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...