7 окт. 2011 г., 22:30

Опасност

566 0 2

Вървя из пътеки,

стръмни пътеки,

непроходими дерета,

в трънаци, гъсталаци,

едва се провирам,

бодливи шубраци

все ме възпират,

решавам да лазя

и път си намирам.

 

Одрана, съдрана -

с хиляди рани,

стръмнината изкачвам,

а отсреща глигани -

нещо ровят и мачкат,

на другия хълм

самотен вълк

своята жертва изяжда.

 

А аз съвсем сама

в тази гъста гора -

            между тях,

без никаква пушка,

дори пистолет,

но с душа хайдушка

и много късмет

                       успях

и продължих напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...