7 окт. 2011 г., 22:30

Опасност

568 0 2

Вървя из пътеки,

стръмни пътеки,

непроходими дерета,

в трънаци, гъсталаци,

едва се провирам,

бодливи шубраци

все ме възпират,

решавам да лазя

и път си намирам.

 

Одрана, съдрана -

с хиляди рани,

стръмнината изкачвам,

а отсреща глигани -

нещо ровят и мачкат,

на другия хълм

самотен вълк

своята жертва изяжда.

 

А аз съвсем сама

в тази гъста гора -

            между тях,

без никаква пушка,

дори пистолет,

но с душа хайдушка

и много късмет

                       успях

и продължих напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...