Вървя из пътеки,
стръмни пътеки,
непроходими дерета,
в трънаци, гъсталаци,
едва се провирам,
бодливи шубраци
все ме възпират,
решавам да лазя
и път си намирам.
Одрана, съдрана -
с хиляди рани,
стръмнината изкачвам,
а отсреща глигани -
нещо ровят и мачкат,
на другия хълм
самотен вълк
своята жертва изяжда.
А аз съвсем сама
в тази гъста гора -
между тях,
без никаква пушка,
дори пистолет,
но с душа хайдушка
и много късмет
успях
и продължих напред.
© Богдана Маринова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
