Вървя из пътеки,
стръмни пътеки,
непроходими дерета,
в трънаци, гъсталаци,
едва се провирам,
бодливи шубраци
все ме възпират,
решавам да лазя
и път си намирам.
Одрана, съдрана -
с хиляди рани,
стръмнината изкачвам,
а отсреща глигани -
нещо ровят и мачкат,
на другия хълм
самотен вълк
своята жертва изяжда.
А аз съвсем сама
в тази гъста гора -
между тях,
без никаква пушка,
дори пистолет,
но с душа хайдушка
и много късмет
успях
и продължих напред.
© Богдана Маринова All rights reserved.