7.10.2011 г., 22:30

Опасност

565 0 2

Вървя из пътеки,

стръмни пътеки,

непроходими дерета,

в трънаци, гъсталаци,

едва се провирам,

бодливи шубраци

все ме възпират,

решавам да лазя

и път си намирам.

 

Одрана, съдрана -

с хиляди рани,

стръмнината изкачвам,

а отсреща глигани -

нещо ровят и мачкат,

на другия хълм

самотен вълк

своята жертва изяжда.

 

А аз съвсем сама

в тази гъста гора -

            между тях,

без никаква пушка,

дори пистолет,

но с душа хайдушка

и много късмет

                       успях

и продължих напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...