Светът се обърна,

а ти бе безсилен!

Съдбата жестока 

ти се подигра!

А всичко опита,

не спря да се молиш!

Но твойта надежда 

смени се с тъга!

Когато научи,

замръзна, заглъхна!

Но всичко отрече,

реши, че сънуваш!

Очи щом отвори,

гневът те обсеби!

Започна да блъскаш,

да викаш, да псуваш!

Щом овладя се,

започна да мислиш!

Какво не направи,

за да го спасиш!

Може би щеше 

да бъде различно!

Ако се бе сетил,

вместо да тъжиш!

После обзеха те 

мисли - дълбоки!

Защо точно ти 

тоз път ще вървиш?

Живота отписа,

бога охули!

И Вяра изгуби,

за да продължиш!

Накрая съвзе се,

прие си съдбата!

И след кратка пауза 

се върна в борбата!