Опечален

23 дек. 2020 г., 13:08

Поэзия » Другая

426 0 2

Свири, свирачо, в тиха зима,

плачете тъжни дъждове,

че любовта ми днес загина,

от мен съдбата я отне.

Невинна бе, като момиче,

когато с чар ме заплени,

към мен усмихната затича

и за ръка ме улови.

Изминаха безброй години,

a винаги до мен бе тя -

улегнала, гореща, силна,

все по-красива и добра.

Но подъл вирус порази я.

Загуби мирис, вкус дори,

невярна болест победи я

и никой лек не я спаси.

Свири, свирачо! В скръбна зима -

свири, оплаквай любовта!

… Но щом жена ми с друг замина -

какво да правя с тез рога?