Опечален
Свири, свирачо, в тиха зима,
плачете тъжни дъждове,
че любовта ми днес загина,
от мен съдбата я отне.
Невинна бе, като момиче,
когато с чар ме заплени,
към мен усмихната затича
и за ръка ме улови.
Изминаха безброй години,
a винаги до мен бе тя -
улегнала, гореща, силна,
все по-красива и добра.
Но подъл вирус порази я.
Загуби мирис, вкус дори,
невярна болест победи я
и никой лек не я спаси.
Свири, свирачо! В скръбна зима -
свири, оплаквай любовта!
… Но щом жена ми с друг замина -
какво да правя с тез рога?
© Димитър Дунеловски All rights reserved.
