eres (Роза Стоянова)
35 197
8 февр. 2013 г., 14:13

Опело за едно бездомно мъртво коте 

  Поэзия » Другая
711 0 4

 

Опело за едно бездомно

          мъртво коте

 

Видях го снощи

как пробяга в тъмното

под бялата паркирана кола

на входа.

И нищо - след това.

 

Мъниче глупаво,

котенце мило,

как тъй се случи,

че влезе

в неприкосновеното царство

на кучетата?

 

Толкова мъчително

безжизнена

е изящната ти фигурка

от черен абанос.

Мит ли се оказаха деветте ти живота,

мило мъртво котенце...

 

Най-зловещ

е делничният фон на тази случка.

Случка ли? Но тя отсъства.

Завесата е спусната.

Било е зад кулисите на тъмнината.

Излегнати лениво във тревата

на крачка-две от мрачното си дело

са убийците -

улични кучета.

 

Не мога да откъсна поглед -

абсурден и страшен

е този пейзаж.

Високо съм.

Недосегаема?!

Почти съм сраснала

с прозореца на осмия етаж.

 

 

Минават хора -

делнично забързани.

Безизразни.

И отминават.

Плача

с чувство на вина

и с мисълта, че вече е излишно.

(Но можех ли да те опазя?...)

А когато една милостива ръка

те изхвърли отвън

на бунището,

усетих как ме връхлита омразата...

© Роза Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кети, Елица и Нина,-освен поезията, ни сродява и човещината!Усмивка и от мен!
  • Тъжно.....и истинско...
  • В света на животните има много повече драми, отколкото в човешкия свят. И само който има сърце, може да види това.
    Поздравления за милостта
  • Приятелска прегръдка и хиляди благодарности за това, че си написала толкова хубав стих за беззащитното животинче!
Предложения
: ??:??