Описание
Понякога на всеки се случва
да иска така да живее,
че да стигне звездите,
за които толкова копнее.
Но осъзнаваш, че си сам
и надеждата умира в теб,
за миг дори оставаш ням,
не смееш да гледаш напред.
Какво би направил тогава -
от това бързо да избягаш,
да не потъваш в забрава,
на нещо да се надяваш.
Изведнъж те обзема тревога
и целият от болка изтръпваш,
дали да се справиш ще можеш
и усещаш как се отчайваш.
В това стихче толкова малко
моят живот е точно описан,
но го пропуснах и е жалко,
че бях в съжаление залисан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Борисов Все права защищены
