Описание

28.06.2009 г., 17:52 ч.

Поезия » Философска

561 0 3

Понякога на всеки се случва

да иска така да живее,

че да стигне звездите,

за които толкова копнее.

Но осъзнаваш, че си сам

и надеждата умира в теб,

за миг дори оставаш ням,

не смееш да гледаш напред.

Какво би направил тогава -

от това бързо да избягаш,

да не потъваш в забрава,

на нещо да се надяваш.

Изведнъж те обзема тревога

и целият от болка изтръпваш,

дали да се справиш ще можеш

и усещаш как се отчайваш.

В това стихче толкова малко

моят живот е точно описан,

но го пропуснах и е жалко,

че бях в съжаление залисан.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.