Jun 28, 2009, 5:52 PM

Описание

712 0 3

Понякога на всеки се случва

да иска така да живее,

че да стигне звездите,

за които толкова копнее.

 

Но осъзнаваш, че си сам

и надеждата умира в теб,

за миг дори оставаш ням,

не смееш да гледаш напред.

 

Какво би направил тогава -

от това бързо да избягаш,

да не потъваш в забрава,

на нещо да се надяваш.

 

Изведнъж те обзема тревога

и целият от болка изтръпваш,

дали да се справиш ще можеш

и усещаш как се отчайваш.

 

В това стихче толкова малко

моят живот е точно описан,

но го пропуснах и е жалко,

че бях в съжаление залисан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...