18 нояб. 2008 г., 10:52

Опит за летене

1.6K 0 23
 

Едно,

две,

три,

пясъчен часовник,

любовта ти

тече към мен

и преобръща ме.

Три,

две,

едно,

към теб я връщам,

приела формата на лявото ми рамо,

сгушено

в ръцете ти.

 Точно там,

когато ме разтегна

 в усмивката си

и преобърна обичта ми

в посока "себе си",

и продължаваше да ме люлееш в нея

до появяване на онзи гъдел,

който

съпровожда сетивата ми

навътре,

където цяла една вселена се свива

до точката на слънчевия сплит.

И никой друг не е способен

да татуира по гърдите ми

дъха си

и да зачене във утробата ми

дните

и любовта

към първия ни син.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • от майстор го чувам
  • "приела формата на лявото ми рамо" - умееш да казваш нещата наистина
  • абе винаги може повече
    благодаря Вили
  • Красив опит!
  • Димитър - благодаря за прочита!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...