18.11.2008 г., 10:52

Опит за летене

1.6K 0 23
 

Едно,

две,

три,

пясъчен часовник,

любовта ти

тече към мен

и преобръща ме.

Три,

две,

едно,

към теб я връщам,

приела формата на лявото ми рамо,

сгушено

в ръцете ти.

 Точно там,

когато ме разтегна

 в усмивката си

и преобърна обичта ми

в посока "себе си",

и продължаваше да ме люлееш в нея

до появяване на онзи гъдел,

който

съпровожда сетивата ми

навътре,

където цяла една вселена се свива

до точката на слънчевия сплит.

И никой друг не е способен

да татуира по гърдите ми

дъха си

и да зачене във утробата ми

дните

и любовта

към първия ни син.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • от майстор го чувам
  • "приела формата на лявото ми рамо" - умееш да казваш нещата наистина
  • абе винаги може повече
    благодаря Вили
  • Красив опит!
  • Димитър - благодаря за прочита!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....