18.11.2008 г., 10:52

Опит за летене

1.6K 0 23
 

Едно,

две,

три,

пясъчен часовник,

любовта ти

тече към мен

и преобръща ме.

Три,

две,

едно,

към теб я връщам,

приела формата на лявото ми рамо,

сгушено

в ръцете ти.

 Точно там,

когато ме разтегна

 в усмивката си

и преобърна обичта ми

в посока "себе си",

и продължаваше да ме люлееш в нея

до появяване на онзи гъдел,

който

съпровожда сетивата ми

навътре,

където цяла една вселена се свива

до точката на слънчевия сплит.

И никой друг не е способен

да татуира по гърдите ми

дъха си

и да зачене във утробата ми

дните

и любовта

към първия ни син.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • от майстор го чувам
  • "приела формата на лявото ми рамо" - умееш да казваш нещата наистина
  • абе винаги може повече
    благодаря Вили
  • Красив опит!
  • Димитър - благодаря за прочита!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...