Едно,
две,
три,
пясъчен часовник,
любовта ти
тече към мен
и преобръща ме.
Три,
две,
едно,
към теб я връщам,
приела формата на лявото ми рамо,
сгушено
в ръцете ти.
Точно там,
когато ме разтегна
в усмивката си
и преобърна обичта ми
в посока "себе си",
и продължаваше да ме люлееш в нея
до появяване на онзи гъдел,
който
съпровожда сетивата ми
навътре,
където цяла една вселена се свива
до точката на слънчевия сплит.
И никой друг не е способен
да татуира по гърдите ми
дъха си
и да зачене във утробата ми
дните
и любовта
към първия ни син.
© Джу Всички права запазени