11 нояб. 2011 г., 20:04

Опит за летене

988 0 7

Опит за летене

 

 

Със сълзи на очи ще ви разкажа

наскорошния опит за летене.

Отлепвайки крака си от паважа,

крилете ми политнаха… без мене.

 

И с трясък строполих се на земята.

Заплаках и проклинах, който зърнех.

Със погледи съчувствени децата

спогледаха се. Станах и си тръгнах.

 

Прибрах се и отново си поплаках –

крилете си изгубих сред простора.

Безкрайно дълго птичките очаквах,

за пухче и перце да ги помоля.

 

До зимата, снегът и ветровете

по-малко от три седмици остават.

Криле да си направя как, кажете,

щом лястовичките си заминават?

 

Съчувствено кокошка качулата

отскубна от перчема разноцветен

най-яркото перце от чисто злато

и цялата от щастие загреях!

 

Улулицата за перце помолих,

и сивичкия врабчо от стрехата.

И патицата даже ми помогна,

че тя ми е приятелка позната.

 

В гората тъмна чухалчето скрито,

и бухалът, и славейчето мило

за пухче и перце ги поразпитах

и сбрах си цяла шепа перушина.

 

Прибрах се бързо, още от вратата

за работа захванах се с иглата –

ще са готови още днес крилата

и утре ще летя към небесата!!!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...