16 сент. 2008 г., 07:18

Опит за отказ

670 0 0

Да, сини са. Сини и красиви.
Две небеса, удавени в безкрая.
Покорно мои, чуждо диви.
Кой гледаш с тях не искам и да зная.

Два океана, нахално заляли,
не само съня ми, будните ми мисли.
Неканени са. Пустините ми са преживяли
и по-тежки суши, за други измислени.

Не те искам да изгряваш,
да ме опияняваш в сини езера.
Преграда сложих, нищо не ми давай.
Нагледала съм се на чудеса.

А ти отново нагло се усмихна
и някъде насила ме отнесе.
Скритото избухна, разумното утихна
и каза: "Не говори, отдавна ти до мен си..."

15.09.2008 г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...