10 мар. 2008 г., 23:09

Опити за хайку

985 0 2

Празни хора...

шаблонно усмихнати...

Безизразност!

 

 



Страх от нощна

самота…

Смрачава се!

 

 



Поемане на

дълъг път...

Пустинно е!



Нашата химера

роди сълза…

Грижи се за нея!

 

 



В очите ми

залязва слънце…

Огнени сълзи!

 



Тишината ухае

на самота...

Ти си отиваш.

 



Мирис на

застояла любов...

Тягостно е!

 

 



В душата се смрачава.

Гласът на тъмнината

се изля смъртно черен.

 

 



Хаотични мисли

плуват в хаоса…

Бягство!?

 



Потърси ме

в нищото...

Загубих се!

 

 



Агония от

безкрайната самота…

Навън пеят птици!

 



Потърсих те

дълбоко в душата си…

Празна съм!

 

 



Още вярвам

в любовта...

Разбий сърцето ми!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...