Празни хора...
шаблонно усмихнати...
Безизразност!
Страх от нощна
самота…
Смрачава се!
Поемане на
дълъг път...
Пустинно е!
Нашата химера
роди сълза…
Грижи се за нея!
В очите ми
залязва слънце…
Огнени сълзи!
Тишината ухае
на самота...
Ти си отиваш.
Мирис на
застояла любов...
Тягостно е!
В душата се смрачава.
Гласът на тъмнината
се изля смъртно черен.
Хаотични мисли
плуват в хаоса…
Бягство!?
Потърси ме
в нищото...
Загубих се!
Агония от
безкрайната самота…
Навън пеят птици!
Потърсих те
дълбоко в душата си…
Празна съм!
Още вярвам
в любовта...
Разбий сърцето ми!
© Лора Всички права запазени