Опитомете дивия човек!
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме.
Останахме без съвести, без нерви,
о две превити, хванати за палците.
Затваряме мечтите си в консерви.
Човечеството с участ е нелека,
забравило за Кръста на Христа,
проляло кръв навред около Мека,
пред Буда спряло с просеща ръка!
И всички сме чеда на този свят!...
Но вижда ли човек в човека брат?!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены