1 дек. 2011 г., 16:08

Опитомете дивия човек

634 0 3

Опитомете дивия човек!

Върнете му достойнството и вярата!

В тоз' електронно-примитивен век

загубили сме за доброто мярата!

 

До болка неразумни сме. Страдалци сме.

Останахме без съвести, без нерви,

о две превити, хванати за палците.

Затваряме мечтите си в консерви.

 

Човечеството с участ е нелека,

забравило за Кръста на Христа,

проляло кръв навред около Мека,

пред Буда спряло с просеща ръка!

 

И всички сме чеда на този свят!...

Но вижда ли човек в човека брат?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...