1.12.2011 г., 16:08

Опитомете дивия човек

630 0 3

Опитомете дивия човек!

Върнете му достойнството и вярата!

В тоз' електронно-примитивен век

загубили сме за доброто мярата!

 

До болка неразумни сме. Страдалци сме.

Останахме без съвести, без нерви,

о две превити, хванати за палците.

Затваряме мечтите си в консерви.

 

Човечеството с участ е нелека,

забравило за Кръста на Христа,

проляло кръв навред около Мека,

пред Буда спряло с просеща ръка!

 

И всички сме чеда на този свят!...

Но вижда ли човек в човека брат?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...