22 янв. 2010 г., 09:29
Опитомяване на лавина
Изгребал бих със шепи цяла вечност
да те достигна, да те опозная,
за да ми светиш дълго - фар далечен -
под малкото небе на тази стая.
Но заслепен понякога от ярост,
на ревността из тъмните прибои,
кръжах и вих като изгубен гларус,
със клюн разкъсал сънищата твои...
Но ти не ме подлъга със трохички,
а освети и болчиците даже
на моята душа, когато всички ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация