Опора

6 апр. 2007 г., 17:49

Поэзия

576 0 0

Някога без теб ще мога,
някои неща да преживея,
може би, но не сега, за бога!
Днес сама да съм не ще умея.

Нима ще мога аз, да се изправя
срещу света, забързан към различни две посоки,
да оцелея, ще ми трябва тази вяра,
която пазиш във душата си дълбока!

Която прави и през върла зима,
на лицето твое слънце да изгрее!
Щом с теб вървя, приятелко любима,
повярвай, че душата моя, песни пее!

Опора

Свързани произведения

Комментарии

Предложения