2 окт. 2022 г., 11:38

Опора 

  Поэзия » Другая
5.0 / 3
805 1 0
Във клонките крехки на нашто дръвче,
гнезденце си спряташе птиченце малко
и леко размърдвайки всяко цветче,
гнездеше и пееше сладко.
Излиташе бързо нанякъде то,
кръжеше, кръжеше по двора.
Навярно си търсеше нещичко то
или пък отнейде да зърне опора.
Събираше съчки със мъничко кал
и после се връщаше ловко.
Дали не довършваше нещичко там,
следях аз понякога зорко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Рашева Все права защищены

Предложения
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »