Опора

Във клонките крехки на нашто дръвче,

гнезденце си спряташе птиченце малко

и леко размърдвайки всяко цветче,

гнездеше и пееше сладко.

Излиташе бързо нанякъде то,

кръжеше, кръжеше по двора.

Навярно си търсеше нещичко то

или пък отнейде да зърне опора.

Събираше съчки със мъничко кал

и после се връщаше ловко.

Дали не довършваше нещичко там,

следях аз понякога зорко.

И ей на - не мина и месец дори,

надникнах през многото клони.

И погледът мой в тоз миг откри

излюпени пиленца голи...

Разперила майка им свойте крила

ги пазеше като орлица.

И сякаш ме питаше "Що си дошла/

сега тук аз съм царица?"

Оттеглих се бавничко аз във захлас

и малко поседнах на двора...

Намери си птичето своето Аз,

намери си свойта опора.