Отивам ти на женската душа,
която късно вечер ме завива.
Отпивам от неземна красота
и мъжката Вселена ти отива.
Отивам ти на скъпия парфюм,
на думите, на чантичката Prada,
на нежния словесен космодрум
и звездната любовна изненада.
На роклята отивам ти дори!
Смалявам се до фината дантела.
Отивам и на крема от Vichy
и вливам се в очите на газела.
Отивам ти на плахата сълза,
която се понася с ветровете.
Обичам те! Магия си! Жена.
За тебе ще надвия Боговете.
© Димитър Драганов Все права защищены