27 янв. 2016 г., 07:52

Оправдания...

769 0 0

Знам... 
Знам, че ако бях добра ученичка,
с уроците ти щях да стигна далеч.
Може би по-лесно щеше да е,
ако просто ми беше дал меч.

 

Помислих...
Препятствия, болка, а след това...
забранен плод, на който да не мога да устоя.
Поредната клопка, от шапката ти с номера.
Колко наистина мислиш, че мога да понеса?

 

Справедливо...
Потъвам, дъх не ми достига...
В играта "Живот" правилата пишеш ти.
Ролята, която си ми отредил е непосилна,
но не се е родил този, който да ти противоречи.

 

Тежи...
Всяко камъче, в торбата вързана ми за крака,
е сила, която можеше да притежавам.
Но напомня за себе си и до сега,
като провалът за който никога не съжалявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...