Оправдания...

Знам... 
Знам, че ако бях добра ученичка,
с уроците ти щях да стигна далеч.
Може би по-лесно щеше да е,
ако просто ми беше дал меч.

Помислих...
Препятствия, болка, а след това...
забранен плод, на който да не мога да устоя.
Поредната клопка, от шапката ти с номера.
Колко наистина мислиш, че мога да понеса?

Справедливо...
Потъвам, дъх не ми достига...
В играта "Живот" правилата пишеш ти.
Ролята, която си ми отредил е непосилна,
но не се е родил този, който да ти противоречи.

Тежи...
Всяко камъче, в торбата вързана ми за крака,
е сила, която можеше да притежавам.
Но напомня за себе си и до сега,
като провалът за който никога не съжалявам.