Имаш правото на глас,
имаш правото да мислиш –
но, кажете ми, у нас
всички ли са оптимисти?!
Бъдещето е с порок,
придобит в сегашно време,
че – без точен час и срок –
сме затънали в проблеми!
От екрана полудял
за глада редят рецепти
след поредния скандал
за обществените лепти!
Политик до политик –
смесен хор ангелогласен –
ще спасяват с евтин трик
бедния народ нещастен:
"Вземаш слънцето в ръце,
после си го слагаш в джоба –
тъй със златното клъбце
ще си плащаш чак до гроба..."
"Вдишваш въздух глътка-две
и задържаш го в гърдите,
казваш си, че си добре–
в миг забравяш за бедите..."
А народът – без мечти,
без надежда за спасение –
стиска сетните пари
и крещи... от омерзение!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
без надежда за спасение –
стиска сетните пари
и крещи... от омерзение!"
Не е оптимистично, но за жалост самата действителност. Истинско. Хареса ми! Хареса ми и това, че все пак изход се намира.
"Вземаш слънцето в ръце,
после си го слагаш в джоба –
тъй със златното клъбце
ще си плащаш чак до гроба..."