12.03.2013 г., 19:54

Оптимистична прогноза

642 1 2

Имаш правото на глас,

имаш правото да мислиш –

но, кажете ми, у нас

всички ли са оптимисти?!

 

Бъдещето е с порок,

придобит в сегашно време,

че – без точен час и срок –

сме затънали в проблеми!

 

От екрана полудял

за глада редят рецепти

след поредния скандал

за обществените лепти!

 

Политик до политик –

смесен хор ангелогласен –

ще спасяват с евтин трик

бедния народ нещастен:

 

"Вземаш слънцето в ръце,

после си го слагаш в джоба –

тъй със златното клъбце

ще си плащаш чак до гроба..."

 

"Вдишваш въздух глътка-две

и задържаш го в гърдите,

казваш си, че си добре–

в миг забравяш за бедите..."

 

А народът – без мечти,

без надежда за спасение –

стиска сетните пари

и крещи... от омерзение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А народът – без мечти,
    без надежда за спасение –
    стиска сетните пари
    и крещи... от омерзение!"
    Не е оптимистично, но за жалост самата действителност. Истинско. Хареса ми! Хареса ми и това, че все пак изход се намира.
    "Вземаш слънцето в ръце,
    после си го слагаш в джоба –
    тъй със златното клъбце
    ще си плащаш чак до гроба..."
  • Това е най-оптимистичното стихо, което прочетох днес

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...