Оптимистична съпоставка
Оптимистична съпоставка
Навън огрява, но не топли изцъкленото зимно слънце.
В земята мръзне и студува посято малко житно зрънце.
Лежи си, чака и жадува да сети слънчицето лете,
но дотогава се надява да го покрият снеговете.
Уж слабичко, незащитено, със сила, всъщност, е дарено
да оцелее до напролет, дори когато е студено.
И ние, хората, си мисля, приличаме на малко семе,
раними сме, но пък и силни във трудно и несгодно време.
Щом то успява да се справи и път съм слънцето открива -
и аз ще мога да вървя по своята пътечка жива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
