mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
11.12.2007 г., 20:40 ч.

Оптимистична съпоставка 

  Поезия » Философска
566 0 5

Оптимистична съпоставка

Навън огрява, но не топли изцъкленото зимно слънце.

В земята мръзне и студува посято малко житно зрънце.

Лежи си, чака и жадува да сети слънчицето лете,

но дотогава се надява да го покрият снеговете.

Уж слабичко, незащитено, със сила, всъщност, е дарено

да оцелее до напролет, дори когато е студено.

И ние, хората, си мисля, приличаме на малко семе,

раними сме, но пък и силни във трудно и несгодно време.

Щом то успява да се справи и път съм слънцето открива -

и аз ще мога да вървя по своята пътечка жива!

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??