Оптимистично 2
Продадох си илюзиите слепи,
за да прогледна в мрака глух...
Раздадох всички карти за пътеки
напряко през заглъхващия слух...
Стопих се от сълзите непотекли -
солени са мечтите ми след тях...
Но с всички думи в края неизречени
ще изградя началото след този крах
и после ще обичам, ще празнувам
и всички с мен ще пеят до зори,
защото искам всеки ден да съществувам
и всеки ден смехът ми да гори!
22.01.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Василева Все права защищены