Продадох си илюзиите слепи,
за да прогледна в мрака глух...
Раздадох всички карти за пътеки
напряко през заглъхващия слух...
Стопих се от сълзите непотекли -
солени са мечтите ми след тях...
Но с всички думи в края неизречени
ще изградя началото след този крах
и после ще обичам, ще празнувам
и всички с мен ще пеят до зори,
защото искам всеки ден да съществувам
и всеки ден смехът ми да гори!
22.01.2008
© Надя Василева Todos los derechos reservados