2 oct 2008, 7:17

Оптимистично 2

  Poesía
895 0 1

Продадох си илюзиите слепи,

за да прогледна в мрака глух...

Раздадох всички карти за пътеки

напряко през заглъхващия слух...

Стопих се от сълзите непотекли -

солени са мечтите ми след тях...

Но с всички думи в края неизречени

ще изградя началото след този крах

и после ще обичам, ще празнувам

и всички с мен ще пеят до зори,

защото искам всеки ден да съществувам

и всеки ден смехът ми да гори!

                                     22.01.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...