Продадох си илюзиите слепи,
за да прогледна в мрака глух...
Раздадох всички карти за пътеки
напряко през заглъхващия слух...
Стопих се от сълзите непотекли -
солени са мечтите ми след тях...
Но с всички думи в края неизречени
ще изградя началото след този крах
и после ще обичам, ще празнувам
и всички с мен ще пеят до зори,
защото искам всеки ден да съществувам
и всеки ден смехът ми да гори!
22.01.2008
© Надя Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
