28 февр. 2013 г., 13:56

Оптимистично

1.1K 0 2

Няма пролет без бяло кокиче.

Няма лято без златни жита.

Няма есен без дъжд прозаичен.

Няма зима без снежни поля.

 

Всичко в този живот се повтаря.

Всеки някому принадлежи.

Ако днес се разминем на гара,

утре в парк ще се срещнем, помни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре ми подейства тази глътка оптимизъм, която извира от това свежо и непринудено стихче
  • Което е орисано,дори и ненаписано
    нарочно или не ще продължи.
    Съдбата е омайваща верига от случайности
    и никога посока не греши...

    Браво за оптимистичното звучене!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...