28 feb 2013, 13:56

Оптимистично

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Няма пролет без бяло кокиче.

Няма лято без златни жита.

Няма есен без дъжд прозаичен.

Няма зима без снежни поля.

 

Всичко в този живот се повтаря.

Всеки някому принадлежи.

Ако днес се разминем на гара,

утре в парк ще се срещнем, помни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре ми подейства тази глътка оптимизъм, която извира от това свежо и непринудено стихче
  • Което е орисано,дори и ненаписано
    нарочно или не ще продължи.
    Съдбата е омайваща верига от случайности
    и никога посока не греши...

    Браво за оптимистичното звучене!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...