Оптимистично

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Няма пролет без бяло кокиче.

Няма лято без златни жита.

Няма есен без дъжд прозаичен.

Няма зима без снежни поля.

Всичко в този живот се повтаря.

Всеки някому принадлежи.

Ако днес се разминем на гара,

утре в парк ще се срещнем, помни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vanesa_crazy (Ванеса)

Добре ми подейства тази глътка оптимизъм, която извира от това свежо и непринудено стихче

2013-03-01T02:26:29+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Което е орисано,дори и ненаписано
нарочно или не ще продължи.
Съдбата е омайваща верига от случайности
и никога посока не греши...

Браво за оптимистичното звучене!

2013-02-28T22:29:01+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0