Оптимистично към съвременника

Комунизмът си предрече,

че ще си остане вечен,

но преди да се роди

като сън фалшив отече,

ново бъдеще предрече

в мътните води.

Уж били демократични,

капитално-идилични,

нов невиждан строй.

Уж бе важна всяка личност,

та била и тя безлична.

Кой го каза, кой?

После бързо се оказа –

миналото ни наказа

с нов невиждан рай,

всеки хищник понамаза,

тревопасните премаза

и така безкрай.

Рой бездарни политици

като ято хищни птици

бързат, без да спрат,

в келепира за шестици,

в честността за единици,

славно си растат.

Лъжат ни и без умора,

никога не спират, хора,

имат спортен дух,

спортът им е неуморен

за изгодата се борят,

туй видях и чух.

Как да се спасим в батака,

може само, но с атака,

но каква да е?

Нашият народ все чака

и се вие в чакарака,

тъй му е добре.

Не да бъдем безучастни,

а атаката прекрасна –

с вяра, с ум и с цел,

трудно ще е, но е ясно,

истината щом проблясва

и си вътре смел.

Първо ще смениш обора,

после ще смениш терора

с малка свобода,

ще те гледа ококорен

чак съседа зад стобора,

не че те разбра.

Но какво, нима ти пука,

смел, свободен ще си тука

в този робски транс,

робството ще се пропука,

ще се пукне в гняв и скука,

туй е твоя шанс.

После втори, трети, много

и на робство смело сбогом

казваме с мерак,

ще живеем с вяра в Бога,

преработили тревоги

в светлина, не в мрак.

Знам, разбирам, не е лесно

да живееш волно, честно,

с устрем смел напред,

свобода ще ти хареса

и без робските регреси

ставаш друг човек.