4.08.2023 г., 13:43  

Оптимистично към съвременника

473 0 0

Комунизмът си предрече,

че ще си остане вечен,

но преди да се роди

като сън фалшив отече,

ново бъдеще предрече

в мътните води.

 

Уж били демократични,

капитално-идилични,

нов невиждан строй.

Уж бе важна всяка личност,

та била и тя безлична.

Кой го каза, кой?

 

После бързо се оказа –

миналото ни наказа

с нов невиждан рай,

всеки хищник понамаза,

тревопасните премаза

и така безкрай.

 

Рой бездарни политици

като ято хищни птици

бързат, без да спрат,

в келепира за шестици,

в честността за единици,

славно си растат.

 

Лъжат ни и без умора,

никога не спират, хора,

имат спортен дух,

спортът им е неуморен

за изгодата се борят,

туй видях и чух.

 

Как да се спасим в батака,

може само, но с атака,

но каква да е?

Нашият народ все чака

и се вие в чакарака,

тъй му е добре.

 

Не да бъдем безучастни,

а атаката прекрасна –

с вяра, с ум и с цел,

трудно ще е, но е ясно,

истината щом проблясва

и си вътре смел.

 

Първо ще смениш обора,

после ще смениш терора

с малка свобода,

ще те гледа ококорен

чак съседа зад стобора,

не че те разбра.

 

Но какво, нима ти пука,

смел, свободен ще си тука

в този робски транс,

робството ще се пропука,

ще се пукне в гняв и скука,

туй е твоя шанс.

 

После втори, трети, много

и на робство смело сбогом

казваме с мерак,

ще живеем с вяра в Бога,

преработили тревоги

в светлина, не в мрак.

 

Знам, разбирам, не е лесно

да живееш волно, честно,

с устрем смел напред,

свобода ще ти хареса

и без робските регреси

ставаш друг човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Едно комунистическо паве

ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде. ...
456 3 3

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...