Оптимистично за Есента...

Тежи небето с аромата

опияняващ на дъжда,

танцува Вятърът с листата

опадали във Есента,

а въздухът е тъй прозрачен

и тъй загадъчно трепти,

и нереален е, така че

сега заплесвам се в мечти...

... И тръгват влакове обратно,

и Времето тече назад,

небето пак е необятно,

и аз неистово съм млад!..

А в тия слънчеви, последни

дни влюбен съм като хлапак,

макар че зимата ме дебне

зад хълма с първият си сняг.

И тръгвам в Есента помъкнал

на ветровете яростта,

а някъде далеч замлъква

на тъжни птици песента...

И пак в простора се разнася

вълшебен, тържествуващ химн:

живота пак ще е прекрасен

и като Страст неутолим!..

И над земята се разлива

пак божията благослов,

и пак е ангелски красива,

и млада старата Любов...

Тя спира се от изненада,

но тръгва с мен из Есента,

а ѝ отива листопада

с корона златна от листа...

... О моя Есен русокоса,

опитал сладкия ти плод,

те искам влюбена и боса

и в следващият си Живот!..

07.12.2012.

д-р Коста Качев