Оптимистично за Есента...
Оптимистично за Есента...
Тежи небето с аромата
опияняващ на дъжда,
танцува Вятърът с листата
опадали във Есента,
а въздухът е тъй прозрачен
и тъй загадъчно трепти,
и нереален е, така че
сега заплесвам се в мечти...
... И тръгват влакове обратно,
и Времето тече назад,
небето пак е необятно,
и аз неистово съм млад!..
А в тия слънчеви, последни
дни влюбен съм като хлапак,
макар че зимата ме дебне
зад хълма с първият си сняг.
И тръгвам в Есента помъкнал
на ветровете яростта,
а някъде далеч замлъква
на тъжни птици песента...
И пак в простора се разнася
вълшебен, тържествуващ химн:
живота пак ще е прекрасен
и като Страст неутолим!..
И над земята се разлива
пак божията благослов,
и пак е ангелски красива,
и млада старата Любов...
Тя спира се от изненада,
но тръгва с мен из Есента,
а ѝ отива листопада
с корона златна от листа...
... О моя Есен русокоса,
опитал сладкия ти плод,
те искам влюбена и боса
и в следващият си Живот!..
07.12.2012.
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Поздрави!
