Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
18 сент. 2009 г., 11:54

Оптимистът :)))) 

  Поэзия » Юмористическая
742 0 12

*          *           *




Емил седи посърнал на стола
пред чаша домашна ракия
тъжен-отчаян - душата му гола,
потресен не спира да пие...
- Какво ти е, братко? - пита го Гошо.
Виждам те доста замаян?...
- Остави се, човече, случи се лошото,
толкова лошо, че съм отчаян.
Сашо го знаеш, нали! - комшията,
отишъл на чуждо при Трънка,
но се върнал внезнапно там "чордбаджията"
и станала яка издънка...
Грабнал пищова човекът и... бум,
утрепал и нея, и него - децата,
захапал го после и тихо без шум,
направил си дупка в главата...
Лошо ти казвам - баси и живота,
не си играе на... гъди-гъди,
казвам ти... страшен идиот бе,
по-лошо не може да бъде!...


- Аааа можело е и по-лошо, Емиле - 
рекъл Гошо и излезли навънка.
- Що думаш бе, братко - всички избил е?!...


- Даа, но тоя ден аз трябваше да съм с Трънка...

 

 

  :)))))


*          *          *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??