Опустелият дом

19 окт. 2014 г., 11:01

Поэзия » Философская

522 0 5

Зеят портите на сачака,

огънати под тежестта на годините.

Тук никой никого не чака.

От тук забравата е минала.

Забравената селска къща...

и сякаш някакво джудже

със паяжини я обгръща,

със дървояди я гризе...

Над миналото е тревогата.

Водата жива е изпита.

Ръждясала е и чешмата

и храсталаци я налитат.

Прегърбена е и оградата

във сиво-бяло, жив светец...

Тук и злосторникът ще страда...

Тук ще заплаче и крадец...

Пустеят тихи одаите,

дори щурче в комина липсва...

За паметта и за душите

да свири тъжно пианисимо...

sisi6571 (Светла Илиева)

2014-10-20T01:59:44+03:00

Заболя ме, Зем!! Сякаш видях старата ни къща, където премина детството ми! Ехх.....
Eia (Росица Танчева)

2014-10-19T18:29:32+03:00

Силно...
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-10-19T18:28:29+03:00

Много хубаво и тъжно описание!
Представих си самотната и пустееща къщичка!
За жалост има много такива в изоставените ни села!
Поздрави за хубавия стих!
stoyna (Стойна Димова)

2014-10-19T11:16:40+03:00

Много образо си описал изоставиния и самотен дом.Аз виждам къщата изпълнена със много хора и деца, които я правят привликателна и жива.Болка изпълва сърцето ми, като направя сравнение между двете. Това е сторило колелото на времето.Оставело е своя отпечатък.Много
истинско е написаното от теб.Поздравявам те и хубав ден!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2014-10-19T11:08:38+03:00

Да, много тъжно!
Но така си го нарисувал с думи, че душата ми изохка!