Опустелият дом
Зеят портите на сачака,
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща...
и сякаш някакво джудже
със паяжини я обгръща,
със дървояди я гризе...
Над миналото е тревогата.
Водата жива е изпита.
Ръждясала е и чешмата
и храсталаци я налитат.
Прегърбена е и оградата
във сиво-бяло, жив светец...
Тук и злосторникът ще страда...
Тук ще заплаче и крадец...
Пустеят тихи одаите,
дори щурче в комина липсва...
За паметта и за душите
да свири тъжно пианисимо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
