Oct 19, 2014, 11:01 AM

Опустелият дом 

  Poetry » Phylosophy
588 0 5
Зеят портите на сачака,
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща...
и сякаш някакво джудже
със паяжини я обгръща,
със дървояди я гризе...
Над миналото е тревогата.
Водата жива е изпита.
Ръждясала е и чешмата
и храсталаци я налитат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??