Зеят портите на сачака,
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща...
и сякаш някакво джудже
със паяжини я обгръща,
със дървояди я гризе...
Над миналото е тревогата.
Водата жива е изпита.
Ръждясала е и чешмата
и храсталаци я налитат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up