ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Oct 19, 2014, 11:01 AM

Опустелият дом

763 0 5

Зеят портите на сачака,

огънати под тежестта на годините.

Тук никой никого не чака.

От тук забравата е минала.

 

Забравената селска къща...

и сякаш някакво джудже

със паяжини я обгръща,

със дървояди я гризе...

 

Над миналото е тревогата.

Водата жива е изпита.

Ръждясала е и чешмата

и храсталаци я налитат.

 

Прегърбена е и оградата

във сиво-бяло, жив светец...

Тук и злосторникът ще страда...

Тук ще заплаче и крадец...

 

Пустеят тихи одаите,

дори щурче в комина липсва...

За паметта и за душите

да свири тъжно пианисимо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    Заболя ме, Зем!! Сякаш видях старата ни къща, където премина детството ми! Ехх.....
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Силно...
  • plama7 (Пламена Владимирова)
    plama7 (Пламена Владимирова)
    Много хубаво и тъжно описание!
    Представих си самотната и пустееща къщичка!
    За жалост има много такива в изоставените ни села!
    Поздрави за хубавия стих!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много образо си описал изоставиния и самотен дом.Аз виждам къщата изпълнена със много хора и деца, които я правят привликателна и жива.Болка изпълва сърцето ми, като направя сравнение между двете. Това е сторило колелото на времето.Оставело е своя отпечатък.Много
    истинско е написаното от теб.Поздравявам те и хубав ден!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Да, много тъжно!
    Но така си го нарисувал с думи, че душата ми изохка!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9