11 авг. 2011 г., 22:26

~&~ Орехова приказка~

1K 0 0

~&*~ Орехова приказка~*

 

 

Тук съм!!!

И душата си в черупка на орех събрах...

 

Стоиш под дървото

и прегръщаш снагата ми ~

днес дънер чакащ...

 

БРОИШ ЛИСТИТЕ...

А орехът~дом,

приютил с нежност Сърцето ми,

остава за теб все още скрит...

 

Стоиш.

Тъй ненужен си.

Сам.

~&*~

 

С Любов не на човек

АЗ ГЛЕДАМ В ТЕБ...

 

Стигнал си вече

до дървото на дните ми ~ знаещ.

Аз съм ТУК!

 

Аз съм някъде там...

Скрит съм сред клоните ~*

~&*~

 

Изведнъж от небето пух заваля

и в ръцете на ореха спря.

А дъга ~ обет венец

над челото ти спря...

 

С Любов не на човек аз гледам те!!!

 

Тук съм.

Знаеш това ~*

За тебе дошъл съм от онез времена...

Любими мой, Ангел ~*

Тъй нещастен в тоз свят...

ЧУЖД ТИ Е.

~&*~

Черупката, приютила душата ми -

кристал и дъга.

КАТО ТВОЯТА Е...

 

Този венец над челото ти -

Не напразен е ~*

Знак, който спомня ти

Децата на Времето,

дето Господарят ни

във всички посоки,

като семена разпиля...

~&*~ ЕТО, ПРИПОМНЯМ ТИ.

Казвам ти пак...

За тебе съм тук.

Аз и другите - цяла орехова гора!

Корените ни сплитат се...

В недрата на Земята прегръщат

самотните си ръце и лица,

а после горе...

в черупка на орех затварят се ~*

 

Малко отпаднал си...

Нямаш сили да протегнеш ръка,

затова само приклекнал стоиш  в ствола ми

и целуваш земята,

дето Дом е

за всички Деца семена ~*

 

 

 

~*&~

броене напред...

 

ден Първи от  август

стрита вечност ~ 2011

Л-Е


http://www.vbox7.com/play:7c948d0473

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Л-Е Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...